Трябва да се прави разлика между работно и униформено облекло. Униформеното осигурява  отличаване на работниците и служителите на фирмата. А работно облекло се осигурява, за да се запази личното облекло на работниците и служителите при извършване на възложената работа.

Друга разпоредба, която няма връзка с безопасността, но е добре да се познава, е, че и двата вида облекло представляват присъщ разход за фирмата.

Работното и униформеното облекло трябва да осигуряват защита на личното облекло на работника или служителя и да не създават риск за здравето и безопасността на работниците и служителите. Наредбата за работното облекло дава право на служителя да откаже да извърши работа, за която е определено да се осигурява работно облекло, когато то не му е предоставено.

Право на работодателя е да определи след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации, с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда и с комитета/групата по условия на труд работните места и видовете работа, за които се осигурява работно и/или униформено облекло; работниците и служителите, които имат право на работно и/или униформено облекло; вида, характеристиките и отличителните знаци на работното и/или униформеното облекло; срока за износване на работното и/или униформеното облекло; условията за ползване, включително почистването на работното и/или униформеното облекло. За всичко това служителите трябва да бъдат информирани.

Работодателят също така осигурява необходимите условия и места за съхраняване на личното и работното и/или униформеното облекло на работниците и служителите.

Задължение на работещия е да носи работното и/или униформеното облекло при изпълнение на възложената работа, да спазва условията за използване на работното и/или униформеното облекло, определени от работодателя и да го опазва. 

В наредбата за работното и униформеното облекло е регламентирано и връщането му от работещия в определи случаи.
Личните предпазни средства са последната бариера при наличие на опасност за здравето на работното място. Преди това следва да са използвани всички други организационни и технически мерки за ограничаване на риска при работа."Лично предпазно средство" е всяко приспособление, екипировка, проектирано да се носи или използва от работещия, за да го предпазва от една или повече възможни опасности, заплашващи неговото здраве и безопасност при работа, както и всяко допълнение, принадлежност или специално работно облекло, проектирани за същата цел.
 
Личните предпазни средства трябва:
1. да осигуряват защита от рисковете, при които се прилагат, без те самите да водят до увеличаване на който и да е риск;
2. да отговарят на условията на съответното работно място;
3. да са съобразени с ергономичните изисквания и здравословното състояние на работещите;
4. да съответстват на размерите на използващия ги, ако е необходимо, след подходящо регулиране.
Когато поради наличие на повече от една опасност е необходимо работещите да носят повече от едно лично предпазно средство, те трябва да са съвместими и при едновременното им използване да продължават да бъдат ефективни срещу съответните опасности.
 
Работодателят определя:
1. работните места, професиите и видовете работа, за които се използват лични предпазни средства;
2. вида, наименованието и точната идентификация на всяко лично предпазно средство;
3. конкретните опасности, за които се прилагат посочените лични предпазни средства;
4. срока за износване на личните предпазни средства.
Списъкът с тези данни се обявява пред работещите.
 
В наредбата за лични предпазни средства се съдържа неизчерпателен списък на видовете лични предпазни средства във връзка с рисковете, от които защитават. Определянето на необходимите лични предпазни средства изисква познаване на условията на труд, нормативните изисквания и основните принципи на безопасността за здравето при работа. В тези случаи ролята на Службата по трудова медицина е особено важна, доколкото тя разполага с необходимите специалисти и опит в тази област.

Автор: Д-р Мария Чернаева, ДМ