Праховите белодробни болести са най-често срещаните екзогенно обусловени белодробни заболявания, причинени от разнородни по произход и химическа природа прахове. Праховете са неорганични (минерални, метални, смесени минерални и металсъдържащи), органични и синтетични.

Развитието на медицината през последните десетилетия разшири представите ни за здравните ефекти на неорганичните и органичните прахове. В технологичните процеси все по-широко навлизат нови прахови фактори с неизвестни въздействия върху различни органи и системи в човешкия организъм.

Най-разпространените прахови белодробни болести се причиняват от инхалиране и депониране в белите дробове на екзогенни прахове с различна природа. Причинените от инхалиране на неорганични прахове пневмокониози (силикоза, азбестоза, смесени минерални пневмокониози, пневмокониози от метал съдържащ прах) представляват основен дял сред белодробните прахови болести. Все по-голямо значение придобиват белодробните карциноми, свързани с експозиция на кварц, азбест и метал съдържащи прахове, както и азбест обусловените злокачествени мезотелиоми на плеврата, перикарда и перитонеума.

Нарасна броят на проучванията, обхващащи фиброзогенния и канцерогенния ефект на заместващите азбеста изкуствени минерални влакна. Важно място в епидемиологията на праховите болести заемат белодробните болести, причинени от органични прахове и гъбични алергени, като професионална бронхиална астма и професионален хиперсензитивен пневмонит (екзогенен фиброзиращ алвеолит).

Праховете са три основни групи: прахове от неорганичен произход (минерални и метал съдържащи), прахове от органичен произход (растителни, животински) и синтетични прахове. Праховете оказват своето въздействие в зависимост от тяхната природа, химически и минералогичен характер, повърхностни качества, токсичност и допълнително замърсяване с други екзогенни фактори (бактерии, радиационни субстанции и др.).

Неорганичните прахове притежават свойството да проявяват своя фиброзогенен и канцерогенен ефект след дълъг латентен период (времето от началото на експозицията до поява на болестта) и безпрахов период (времето от прекратяване на експозицията до поява на болестта). Пределно допустимите концентрации на праховете са допустимите нива на праха в работната среда в дадена държава.

Според българските подзаконови актове, с фиброзогенно въздействие са респирабилните прахови частици с изометричен диаметър 0.5 µm, както и респирабилните влакнести минерали (азбест, изкуствени влакна) с диаметър ≤3 µm и дължина на влакната ≥6 µm. За свободния кристален силициев диоксид (кварца), ПДК за фината фракция е 0.07 mg/m3.

За въглищния прах ПДК зависи от кварцовото съдържание в общия прах и степента на карбонизация. ПДК за азбеста и другите влакнести минерали (по бройния метод) е 0.6 игли/сm3. ПДК за смесените минерални прахове зависи от фиброзогенната съставка на праха (кварц, азбест и други). ПДК за метал съдържащите прахове зависи от естеството на праха и наличните примеси.

Съществуват няколко основни варианти на прахови белодробни болести, като дифузни прахово обусловени белодробни фибрози (пневмокониози), плеврални фибрози, предизвикани предимно от неорганични прахове, а също злокачествени белодробни болести от неорганични прахове – карциноми на белите дробове, карцином на ларинкса, злокачествени мезотелиоми на плеврата, злокачествени мезотелиоми на перитонеума и перикарда, прахов професионален бронхит от неорганични и органични прахове, професионална бронхиална астма и хроничен екзогенен фиброзиращ алвеолит, причинени от органични прахове и съдържащи се в тях гъби и мицели, и минералната болест на малките дихателни пътища.

По-рядко срещани са извънбелодробните прахови болести (нефропатии, злокачествени болести на бъбреците и др.) от неорганични прахове. Все още най-значимо място в епидемиологията на праховите белодробни болести заемат пневмокониозите и праховият бронхит.

В зависимост от минералогичната природа на праха, по етиологичен принцип пневмокониозите се подразделят на силикоза (причинена от свободен кристален силициев диоксид– кварц, микро- и криптокристалинни модификации на силициевия двуокис, високотемпературни модификации на кристален или аморфен силиций (кристобалит и тридимит), въглищна пневмокониоза (от висококарбонизирани въглища с различно съдържание на свободен кристален силициев диоксид в тях), силикатози (от различни варианти на свързан силициев диоксид (азбестоза – от азбестови влакна, каолиноза– от каолин, талкоза – от талк и други), пневмокониози от смесени минерални прахове (талкоазбестоза, пневмокониози при пещостроители, пещоремонтчици и др.), пневмокониози от металсъдържащи прахове (сидероза, причинена от чист железен прах), алуминоза – от респирабилен алуминиев прах, пневмокониоза при заварчици – от железен прах и иритативни газове при заварките, пневмокониоза от корунд, съдържащ около 95% двуалуминиев триоксид (Al2O3), свързващи глинести минерали и минимални количества свободен силициев двуокис, пневмокониози от твърди метали като волфрам, кобалт, ванадий, никел, титан, тантал, хром и берилиоза, протичащи по типа на хиперсензитивeн пневмонит или грануломатоза, други пневмокониози, причинени от апатит, барит, вулканични минерали, стъклени, керамични влакна, пневмокониоза от графит, пневмокониоза от тонер, пневмокониоза при зъботехници и други.

Другите пневмокониози са по-рядко срещани или недостатъчно проучени.

Основните диагностични методи и диагностични критерии при пневмокониозите са прахово-хигиенните критерии (наднормени нива на фиброзогенните прахове), рентгеновите критерии, отчетени с помощта на ILO’1980, находките от конвенционалната и високоразрешимата компютъртомография на гръдната клетка, резултатите от функционалното изследване на дишането (спирометрия) и др., и допълнителните диагностични методи и критерии, като белодробната симптоматика, физикалните белодробни феномени при експанираните, напр. крепитации в белите дробове при азбестоза.

Откриването на азбестови телца (AB) в храчка или бронхоалвеоларен лаваж (БАЛ) са сигнал за азбестова експозиция. Находките от компютъртомографията на гръдната клетка и белия дроб (СТ) и високоразрешима компютъртомография на бели дробове (HRCT) целят постигане на по-екзактна съвременна и ранна диагноза при пневмокониозите.

В началните им стадии се установяват рестриктивен вентилаторен дефект или обструкция на малките дихателни пътища, а при напредналите стадии – смесен вентилаторен дефект.

При липса на достатъчно доказателства от рутинните диагностични методи и за екзактна, и ранна диагноза при пневмокониозите се използват някои допълнителни инвазивни диагностични методи, като фибробронхоскопия (ФБС) с трансбронхиална белодробна биопсия (ТБББ), ВАТС (видеоасистирана торакоскопия) с биопсия или бронхоалвеоларен лаваж (БАЛ) с последващи хистологично, цитологично, биохимично, микробиологично, имунологично и по възможност – минерологично изследване на лаважната течност при БАЛ.
Общи принципи в диференциалната диагностика (ДД) на пневмокониозите. Рентгеновата диференциална диагноза на нодозните колагенови пневмокониози се прави с: всички дифузни белодробни фибрози и дисеминирани белодробни възпалителни процеси (дисеминирани пневмонии, хематогеннодисеминирани форми на белодробна туберкулоза, дисеминирани микотични възпалителни процеси, дисеминирани неопластични процеси). Рентгеновата диференциална диагностика на пневмокониозите тип “прогресивна масивна фиброза” се прави с кръгли пневмонии, туберкуломи, белодробен рак, белодробна туберкулоза, други доброкачествени и злокачествени тумори на белите дробове, белодробни кисти, ехинокок на белите дробове, фиброзиращ хиперсензитивен пневмонит, ателектази и други.

Диагнозата и диференциалната диагноза при колагеновите пневмокониози се улеснява от документираните данни за праховата производствена експозиция (концентрации на праха в работната среда и продължителност на праховия стаж) на пациента и от характерните за болестта рентгенови белези.

Профилактиката на пневмокониозитe включва първична (техническа) профилактика, състояща се във въвеждане на противопрахови мерки в работната среда, употреба на лични предпазни средства и вторична (медицинска) профилактика, постигаща се чрез системни предварителни профилактични медицински прегледи и периодични медицински скрининги с цел адекватно наблюдение, мониторинг и оценка на състоянието на работещите и бив­шите работници, имали контакт с минерални и метал съдържащи прахове, а също – ранна диагностика на праховите болести и своевременно прекратяване на рисковата прахова експозиция.

Лечението на формираните манифестни пневмокониози е подобно на това при останалите хронични белодробни болести, техните екзацербации и усложнения.

Колагеновите пневмокониози постепенно и прогресивно довеждат до тежка инвалидизация на пациентите.

Процентът на трайно изгубената работоспособност при пневмокониотично болните се определя от рентгеноморфологичната характеристика на болестта, функционалните дихателни нарушения, усложняващите или придружаващите пневмокониозите други хронични неспецифични и специфични белодробни болести, честота на екзацербациите на белодробните усложнения при пневмокониози, наличните сърдечни усложнения на силикозата с сor pulmonale и сърдечна декомпенсация.

Неорганичните прахове запазват болестотворните си ефекти дълго време след прекратяване на рисковата прахова експозиция. Специфичните и неспецифичните бенигнени и малигнени прахови професионални болести с белодробна и извънбелодробна локализация са основен дял от професионалната патология.

Основните прахови болести (силикоза, азбестоза, силикатози, пневмокониози от метал съдържащи прахове, хроничен обструктивен и необструктивен бронхит, азбест обусловени злокачествени болести и др.) се характеризират с прогресивно развитие, инвалидизация и преждевременна смърт. Те водят до тежки социални и материални щети за болните, работодателите и обществото. Това изисква насочена и коректна статистика, експертиза, профилактика, адекватно динамично наблюдение и ефективно лечение на бившите и настоящите работници, експонирани на неорганични прахове.

Автор: проф. д-р Елисавета Петрова, дм

Източник: Сп. Мединфо